Превъзмогнало дъжда, небето бавно се изправяше и събираше  отново разкъсаните си сини цветове. Аромат на свежест изпълваше всичко наоколо и всеки момент врабчетата щяха да се разприказват. Дъждът беше спрял.
В горната външна част на прозо...

Тичах бос
по клоните на цъфналите вишни…
Тревата беше бяла,

поетите са ултра нарциси –
човъркат раните си с клечка
поръсват им обилно сол

чудя се
ако слънцето валеше
а облаците

когато пиеш кафе
поднасяш изящно чашата към
устните си

Макове, макове –
алени гълъби
с впити в земята криле,

На една малка полянка навътре в гората, точно под стария тъжен дъб, живееше едно кокиче. То беше най-красивото, най-нежното кокиче в цялата гора и всички много го обичаха. Цяла зима слънцето пазеше първите си лъчи за него и щом лютите ян...

Ти беше ангелски красива –
гальовна, мила и свенлива,
с очи от тежко кадифе

Луната се спусна по клоните на старата върба, огледа се в очите на ручея и започна да разресва косите си. Чу се шепот, тихичко хихикане и в следващия миг двеста и пет  пеперуди танцуваха около нея, шумно одумвайки златната й рокля и доко...

тъй както
водата от чешмата се превръща
в сребърна вълшебна пръчка

разминаха се на улицата
когато той я видя за пръв
и последен път

Казах на вятъра, че те обичам.
Той само кимна с глава
и хукна да те търси във всички посоки.