Луната се спусна по клоните на старата върба, огледа се в очите на ручея и започна да разресва косите си. Чу се шепот, тихичко хихикане и в следващия миг двеста и пет  пеперуди танцуваха около нея, шумно одумвайки златната й рокля и докосвайки я нежно с връхчетата на крилцата си. Щурецът се събуди и подхвана стара песен (правеше го при всяка възможност), а върбата само се усмихна и започна да сплита косите си. Както преди. Тогава дъбът отсреща ги смъмри сърдито, но вече беше твърде късно. Тази вечер никой нямаше да заспи.

много вълшебно е...
Поздрави!

thanks, ladybird!

Много ми хареса. Явно тази одухотворена горска тематика ти лежи. Можеш, не спирай!

da risuva6 s dumi. da di6a6 /s/ts/vetove.