не пиша а плача

и всеки мой стих

                                е сълза

от сърцето която изтрих

претенции нямам

и слава не ща

сънувам не лавров венец

аз просто живея

сълзите текат

и дързък ги брули ветрец

но зная

където да падне сълза

щастливи ще никнат цветя

и в нежни листенца грижливо

                                                     стаен

ще пазят те спомен за мен