вървя по стъпките на дъжда
а той е
блудница без име

силни са крилете на
болката
и ме издигат толкова високо
че губя хоризонта
но ме опива плясъкът им
и съм вкопчен в тях
като нокти на кондор
в дребен
полски
бозайник


има ли бряг
господи
и съдено ли е да зърна
бялото му чело....

...отпускам се в облаците и
нека вятърът
ме носи

И нека вятърът
ме носи
със семената на поветицата
сред
есенната регата на
на кленови листа
Далеч и по-далеч
от сенките на тополите.

И нека вятърът
ме носи...