в клоните на вятъра
е свила гнездо
надеждата ми
и се мята като ранена
птица
с всяко негово
вдишване и
издишване
хвърляйки ме от устните
на пролетта върху леда
на изцъклена зима

свиквам някакси
но знаеш ли какво е
както караш колело
сред белите ръце на
цъфналото жито
да пропаднеш в тъмна пещера
сред кръвожадни прилепи
които се домогват до очите ти
а писъкът им да си точи зъбите
в гърдите ти...

нощта е ден
денят е нощ
а аз блуждая между
тях