аз съм
окото на червея
и съзерцавам стомаха

Едно момиче се влюби и написа стих. Разтвори широко прозореца и нахрани с него гълъбите. Те пък го пуснаха в белите пощенски кутии на всички сини къщи, където живееха момчетата. На другата сутрин нещо тайнствено и вълшебно изпадна от сут...

животът е чернобял –
ти го виждаш цветен
насищаш багрите

Бе синя нощ,
ухаеща на теменуги,
посипана със звезден прах.

   oтгоре е главата
  от листенца шест
   чашка за слънце

този дъжд е
нахакан младок
спуска се изневиделица

май
парфюм
и полъх

- Како, разкажи ми за великана! Който е по-голям от нашата къща и е силен колкото татко. И който вдигнал разбойника високо, високо и го хвърлил далече.
- Алекс, заспивай вече! Три пъти ти разказвах за великана.
- Ама той добър ли е?

вчера умрях
вече съм ТУК
(за тебе все още е ТАМ)

в ъгъла под лампата седеше тя сама
той пък беше сам на масата до нея
тя пиеше кафе - не мислеше за нищо

вървиш небрежно като
победител
газела дефилираща