думите
са бели камъни
от които правя брод

Събуди го натрапчивата мисъл, че полудява. Алекс отвори широко очи в тъмнината, размърда се в леглото и се изсмя. Получи се нервен кикот, нещо средно между вой на койот и песента на банциг. Спря тъй внезапно, както и бе започнал. Точно к...

в клоните на вятъра
е свила гнездо
надеждата ми

току що
се направих на интересен
и се прибрах през

дядо и внуче
седят на пейката
жилеста длан

Превъзмогнало дъжда, небето бавно се изправяше и събираше  отново разкъсаните си сини цветове. Аромат на свежест изпълваше всичко наоколо и всеки момент врабчетата щяха да се разприказват. Дъждът беше спрял.
В горната външна част на прозо...

Тичах бос
по клоните на цъфналите вишни…
Тревата беше бяла,

поетите са ултра нарциси –
човъркат раните си с клечка
поръсват им обилно сол

чудя се
ако слънцето валеше
а облаците

когато пиеш кафе
поднасяш изящно чашата към
устните си

Макове, макове –
алени гълъби
с впити в земята криле,

На една малка полянка навътре в гората, точно под стария тъжен дъб, живееше едно кокиче. То беше най-красивото, най-нежното кокиче в цялата гора и всички много го обичаха. Цяла зима слънцето пазеше първите си лъчи за него и щом лютите ян...